Изяви и събития - Архив
НА ПРАКТИКА В БУ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - ВИЕНА
14. Ян. - 18. Март 2019
Нанси Маринова е практикантка в българското училище „Св.св.Кирил и Методий” във Виена и вече повече от месец влиза в часовете по история на учениците от пети, шести и седми клас. Има занимания и с единадесетокласниците. Макар и в началото много неща да ѝ се струват необичайни, младата жена бързо свиква и изгражда контакт както с новите си ученици, така и с учителския колектив.
Нанси е от онези млади хора, за които образованието е кауза, а познаването на историята – едно от най-важните средства за справяне с бъдещето. Завършила е специалност „История и археология” в Пловдивския университет, а първата ѝ магистратура по археология е в Софийския университет. Втората ѝ магистратура е плод на желанието ѝ за усъвършенстване и отново я връща в Пловдив, този път изучавайки българската история в балканския и европейски контекст. Сътрудничеството на Пловдивския университет с българските училища зад граница и участието ѝ в програмата Еразъм + я довеждат за два месеца във Виена в класните стаи на българското училище „Св.св.Кирил и Методий”.
Първото, което Нанси забелязва е, че училището няма класическа сграда и класни стаи, а класовете, особено с по-големи ученици, са по-малки от тези, с които е свикнала в България. „Влязох в часа по история на шести клас и бях изненадана, че ме посрещнаха 3-4 деца. Започнах учебния процес със смесени чувства, но много бързо разбрах колко хубаво е да се работи с малко, но будни деца”, споделя първите си впечатления практикантката. „В България обичайно в клас има 20 деца, на които трябва в рамките на 40 минути да се предаде урок, да се обсъди проблем, да се поставят въпроси. Тук има възможност да се обърне внимание на всеки ученик, да се разберат личните му интереси и така да се насърчи да учи нови неща”.
За младата жена училището е средище на българщината, то е мястото, в което малчуганите получават първите знания за езика и историята си. Нанси е приятно изненадана от ентусиазма на децата и ангажираността на родителите. За разлика от България, тук малчуганите идват в българското училище след като са прекарали цял учебен ден в австрийското школо. „Трябва мотивация и много желание, за да се поддържа това темпо, но децата явно откриват нещо специално в атмосферата тук и затова, особено по-малките, идват с голямо желание”. вж.още http://www.bulgaren.org/2019/02/25/%D0%B2-%D1%87%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0/
